Кризата дойде тихо.
Като дете се научих да заглушавам емоциите си чрез хранене. Не ги чувствах, а ги ядях — и знам, че много от вас ще се припознаят в това. Затова винаги бях пълничка: като дете, като тинейджърка, като подрастваща. Още на 14 разбрах, че това не е нормално, че нещо не е наред — и отслабването започна.
След години на йо-йо диети, хранителни разстройства, отслабване и напълняване сама се докарах до диагнозата инсулинова резистентност и поликистозни яйчници (чуден комплект). Никой от специалистите не ми обясни защо се случва. Никой не свърза точките — хормонален дисбаланс, кръвна захар, чревна среда, стрес. Всеки гледаше своето чекмедже. Аз бях човекът, който трябваше да живее с целия пъзел.
„Тялото ми не беше счупено. То ми крещеше, че нещо в системата не е наред. И никой не слушаше.“
След последното напълняване през 2019 спрях да правя същите неща — проблемът вече беше по-дълбок. Освен че изследвах връзката си с храната, започнах да търся и начини за лечение. Знаех, че само с храна и спорт няма да се получи, но не желаех да приемам хормонални терапии. Започнах да се интересувам от психосоматика и хранителни добавки. Така разбрах за берберина. Приемах само берберин, но погледът ми все още се премрежваше след храна и ми се доспиваше (тези с ИЗ ще ме разберат). Проучвайки, разбрах, че берберинът няма достатъчна усвояемост сам по себе си — трябваше да приемам и инозитол за поликистозата.
Както новият ми начин на живот трябваше да даде резултат само в съчетание на всички компоненти, така и берберинът, и инозитолът. Започна едно съчетаване на 5–6 различни добавки. Отделно стомахът ми също страдаше — нон-стоп подуване, газове, нередовен стомах (стигала съм до 9 дни без изхождане). След детокс програми и какво ли още не стигнах до ензими, киселини и пробиотици. Айде още 3–4 хапчета.
Въпреки натоварения медикаментозен график постигнах целите си. Намерих удоволствие в здравето и в грижата за това да се чувствам добре. Виждах как това се пренася във всяка сфера на живота ми. Започнах да обичам, ценя и правя повече в ежедневието си — станах пълноценен човек. На това искам да науча и своите клиенти.
Да изглеждаш добре е само малък плюс към това да живееш добре. Носим отговорност да изживеем живота си достойно и смело — а без стабилна основа (нашият дух, душа и тяло) това е невъзможно.
Посветих живота си на това да помагам — с опита и страданията, през които съм преминала.
Така създадох и DR. BALKAN!
Погледнах реалната нужда на хора като мен — и така направихме два продукта, които решават нашите проблеми с метаболизма и храносмилането.
Симона, 2019 г. · преди да започне формулирането на Dr. Balkan